Речник

ПОЛИТИКА ЗА ДОПУСТИМО ИЗПОЛЗВАНЕ (AUP)

Политиката за допустимо използване (AUP) е документ, който очертава набор от правила, които трябва да се спазват от потребителите или клиентите на набор от изчислителни ресурси, които могат да бъдат компютърна мрежа, уебсайт или голяма компютърна система. AUP ясно посочва какъв е потребителят и какво не му се разрешава да прави с тези ресурси.

Източник: https://www.techopedia.com/definition/2471/acceptable-use-policy-aup

ПОМОЩНА ТЕХНОЛОГИЯ

Помощната технология (AT) е общ термин, използван за обозначаване на група софтуерни или хардуерни устройства, чрез които хората с увреждания имат достъп до компютри. Те могат да са специално разработени и предлагани на пазара устройства или готови продукти, които са модифицирани. Помощната технология може да включва устройства като алтернативни клавиатури и мишки, софтуер за разпознаване на глас, софтуер за увеличаване на монитора, джойстици за многократно превключване и помощни средства за комуникация от текст в реч.

Източник: http://www.webopedia.com

НЕПРЕКЪСНАТО ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ (CPD)

Непрекъснатото професионално развитие е средството, с което членове на професии поддържат, подобряват и разширяват знанията и уменията си и развиват личните си качества, изисквани в професионалния им живот, обикновено чрез кратки и дълги програми за обучение, някои от които предлагат акредитация. Това свързано с работата образование и обучение се отнася до всички организирани, систематични образователни и обучителни дейности, в които участват хора, за да получат знания и/или да научат нови умения за настояща или бъдеща работа.

Адаптирано от http://www.umultirank.org/#!/glossary?trackType=home&sightMode=undefined&section

=undefined

Адаптирано от http://creativecommons.org/about

ДАННИ

Поредица от един или повече символи, на които е придадено значение чрез специфичен(чни) акт(ове) на тълкуване. Данните като общо понятие се отнасят до факта, че известна информация или знания са представени или кодирани под някаква форма, подходяща за по-добро използване или обработка. Данните се измерват, събират и докладват и анализират, след което могат да се визуализират с помощта на графики, изображения или други инструменти за анализ (Уикипедия).

ДИГИТАЛНА КОМУНИКАЦИЯ

Комуникация с използване на дигитална технология. Съществуват различни начини на комуникация, например, синхронна комуникация (комуникация в реално време, например, чрез скайп или видео чат или Bluetooth) и асинхронни (не едновременна комуникация, например, имейл, SMS), с използване, например, на един към един, един към много или много към много режими.

ДИГИТАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ

Дигиталната компетентност може да се дефинира най -общо като увереното, критично и творческо използване на ИКТ (Информационни и комуникационни технологии)  за постигане на цели, свързани с работата, заетостта, ученето, свободното време, приобщаването и/или участието в обществото.

Източник: DigComp Framework     (Рамка DigComp)  https://ec.europa.eu/jrc/digcomp

ДИГИТАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ

Всеки вид съдържание, което съществува под формата на дигитални данни, които са кодирани в машинно четим формат и могат да са създавани, преглеждани, разпространявани, модифицирани и съхранявани с помощта на дигитални технологии. Примерите за дигитално съдържание включват: уеб страници и уебсайтове, социални медии, данни и бази данни, дигитално аудио, като mp3 и електронни книги, дигитални изображения, дигитално видео, видео игри, компютърни програми и софтуер. За рамката DigCompEdu дигиталното съдържание е разделено на дигитални ресурси и данни.

ДИГИТАЛНА ОКОЛНА СРЕДА

Контекст или „място“, което е активирано от технологиите и дигиталните устройства, често предавани по интернет или други дигитални средства, например, мобилна телефонна мрежа. Дигиталните среди обикновено се използват за взаимодействие с други потребители и за достъп и публикуване на съдържание, създадено от потребители. Записите и доказателствата за взаимодействието на индивида с дигитална среда съставляват дигиталния им отпечатък.

ДИГИТАЛНИ РЕСУРСИ

Терминът обикновено се отнася до всяко съдържание, публикувано в компютърно четим формат. За целите на DigCompEdu се прави разлика между дигитални ресурси и данни. Дигиталните ресурси в това отношение включват всякакъв вид дигитално съдържание, което е незабавно разбираемо за човешки потребител, докато данните трябва да са анализирани, третирани и/или интерпретирани, за да бъдат от полза за преподавателите.

ДИГИТАЛНИ УСЛУГИ

Услуги, които могат да се доставят чрез дигитална комуникация, например, интернет, мобилна телефонна мрежа, която може да включва доставка на дигитална информация (например, данни, съдържание) и/или транзакционни услуги. Те могат да са публични или частни, например, електронно правителство, услуги за дигитално банкиране, електронна търговия, музикални услуги (например, Spotify), филмови/телевизионни услуги (например, Netflix).

ДИГИТАЛНА ТЕХНОЛОГИЯ

Всеки продукт или услуга, които могат да се използват за създаване, разглеждане, разпространение, промяна, съхраняване, извличане, предаване и получаване на информация по електронен път в дигитален вид. В тази рамка терминът „дигитални технологии“ се използва като най-общото понятие, включващо

• компютърни мрежи (например, интернет) и всяка онлайн услуга, поддържана от тях (например уебсайтове, социални мрежи, онлайн библиотеки и т.н.),

• всякакъв вид софтуер (например, програми, приложения, виртуални среди, игри), независимо от това дали са свързани в мрежа или инсталирани локално;

• всякакъв вид хардуер или „устройство“ (например, персонални компютри, мобилни устройства, дигитални бели дъски);

• и всякакъв вид дигитално съдържание, например, файлове, информация, данни.

За целите на рамката DigCompEdu категорията дигитални технологии е разбита на следните области: Дигитални устройства; дигитални ресурси (=дигитални файлове + софтуер + онлайн услуги); данни. 

ДИГИТАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ

Дигитални технологии, използвани за дадена цел или за изпълнение на определена функция, например, обработка на информация, комуникация, създаване на съдържание, безопасност или решаване на проблеми.

ОБРАЗОВАТЕЛНО СЪДЪРЖАНИЕ

(Дигитално) съдържание, свързано по един или друг начин с образователния контекст. Този термин е по-широк от „образователен ресурс“, тъй като включва и съдържание, маргинално за учебния процес, например, комуникация с учащи, родители, колеги; административно съдържание и др.

ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ

Ресурси (дигитални или не), проектирани и предназначени да се използват за образователни цели.

ПРЕПОДАВАТЕЛ

В контекста на DigCompEdu терминът „преподавател“ се използва за общо обозначаване на всяко лице, участващо в процеса на преподаване или предаване на знания. По-специално, той се отнася до учители на всички нива на формално образование, вариращи от предучилищно, основно и средно, до по-нататъшно и висше образование (например, университетски преподаватели), до професионално образование и образование за възрастни, в това число начално обучение и непрекъснато професионално развитие. По аналогия може да се използва и за описване на хора, участващи в осигуряването на обучение в неофициални и неформални условия, например, социални работници, библиотечен персонал, родители, осигуряващи домашно обучение и др.

E-PORTFOLIOS (ЕЛЕКТРОННИ ПОРТФОЛИА)

Колекции от (ученически) творби, които могат да ускорят обучението, като  предоставят начин на учащите да организират, архивират, показват и разсъждават върху работата си. Електронните портфолиа са едновременно демонстрация на способностите на потребителите и платформи за самоизразяването им.

ФОРМАТИВНО ОЦЕНЯВАНЕ

Формативното оценяване се отнася до голямо разнообразие от методи, които учителите използват за извършване на вътрешни оценки на разбирането на учениците, нуждите от обучение и академичния напредък по време на урок, компонент или курс. Общата цел на формативното оценяване е да се събере подробна информация, която може да се използва за подобряване на преподаването и обучението на учениците, докато това се случва.

Източник: Речник на реформата в образованието: http://edglossary.org/formative-assessment/

АНАЛИТИКА НА ОБУЧЕНИЕТО

Анализът на обучението е измерване, събиране, анализ и докладване на данни за учащите и контекста им, за целите на разбирането и оптимизирането на обучението и средата, в която се случва.

Източник: Определение, прието на Първата международна конференция за аналитика на обучението. http://edutechwiki.unige.ch/en/Learning_analytics

РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО

Резултатите от обучението се определят като знанията, уменията и компетентностите, които хората са придобили в резултат на ученето и които могат да бъдат демонстрирани, ако е необходимо в процес на признаване. Според Европейската квалификационна рамка (ЕКР) резултатите от обучението са изявления за това, което учащият знае, разбира и може да направи след приключване на учебния процес.

Източник: http://www.eucen.eu/sites/default/files/OECD_ RNFIFL2010_Werquin.pdf

ОТВОРЕНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ

Преподавателски, учебни и изследователски материали на всякакви носители, дигитални или по друг начин, които са публично достояние или са пуснати под отворен лиценз, който позволява безплатен достъп, използване, адаптиране и преразпределение от други лица без или с лимитирани ограничения.

Източник: Определение на UNESCO http://www.unesco.org/new/en/communication-and-information/access-to-knowledge/open-educational-resources/what-are-open-educational-resources-oers/

ВЗАИМНО ОЦЕНЯВАНЕ

Взаимното оценяване е процес, при който учащите си оценяват взаимните задачи или тестове въз основа на показателите на учителя. Практиката се използва, за да спести време на учителите и да подобри разбирането на учащите на учебните материали и да подобри метакогнитивните им умения. Оценката на равноправните може да предостави възможност на учащите да поемат отговорност и да управляват собственото си обучение; да осигури възможност на учениците да се научат да оценяват и да развият умения за оценяване през целия живот; подобряване на обучението на учащите чрез разпространение на знания и обмен на идеи; мотивиране на обучаемите да се ангажират по-задълбочено с учебния материал.

Източник: Адаптирано от Уикипедия;

Университетски център за придобиване на върхови постижения Корнел, http:// www.cte.cornell.edu/

САМООЦЕНЯВАНЕ

Самооценяването включва способността да бъдеш реалистичен съдия за собственото си представяне. Привържениците на самооценяването предполагат, че то има много предимства, например: осигурява навременна и ефективна обратна връзка и позволява на учащите да оценят бързо собственото си обучение; позволява на преподавателите да разберат и да предоставят бърза обратна връзка за обучението; насърчава академичната цялост чрез самоотчитане на учащите за напредъка в обучението; насърчава уменията за рефлективна практика и самоконтрол; развива саморегулирано учене; повишава мотивацията на обучаемите; подобрява удовлетвореността от участието в среда за съвместно обучение; помага на учащите да развият редица лични, преносими умения, за да отговорят на очакванията на бъдещите работодатели.

Източник: Университетски център за придобиване на върхови постижения Корнел  http://www.cte.cornell.edu/

ИНСТРУМЕНТ ЗА САМООЦЕНЯВАНЕ

Инструментът за самооценяване е инструмент, който подпомага професионалистите в  самооценяването им, т.е. в оценяването на ефективността на представянето им във всички области на отговорност и определянето на какви подобрения са необходими (Адаптирано от: http://www.businessdictionary.com/definition/self-assessment.html). В този доклад терминът се използва за обозначаване на онлайн програми под формата на въпросници, които позволяват на учителите да оценят дигиталната си компетентност с помощта на набор от въпроси. Обикновено се предоставя обратна връзка под формата на доклад, в който се посочват силните страни и областите за развитие.

САМООПРЕДЕЛЕНО УЧЕНЕ

„Процес, в който учащите поемат инициатива за идентифициране на нуждите от обучение, формулиране на учебни цели, идентифициране на учебни ресурси, прилагане на стратегии за решаване на проблеми и размисъл върху учебните процеси, за да се оспорят съществуващите предположения и да се увеличат способностите за учене.“ (Blaschke (Блашке), 2012; http://www.rtschuetz.net/2014/12/self-directed-vs-self-determined.html). Концепцията е свързана с понятията за самонасочено и саморегулирано обучение. От тези три тя е най-взискателната на ниво автономия на учащия. Тъй като такова високо ниво на автономност може да е твърде амбициозно за някои учебни и преподавателски контексти или обучаващи се групи, в DigCompEdu се дава предпочитание на концепцията за саморегулирано обучение.

САМОНАСОЧЕНО УЧЕНЕ

Описва „процес, в който лицата поемат инициативата, със или без помощта на другите, при диагностицирането на учебните си нужди, формулирането на учебни цели, идентифицирането на човешки и материални ресурси за учене, подбора и прилагането на подходящи стратегии за обучение и оценяването на учебните резултати“. (Ноулс, 1975, стр. 18; http://infed.org/mobi/self-directed-learning/). Концепцията е свързана с понятията за саморегулирано и самоопределено обучение. По отношение на нивото на автономност на учащия, саморегулираното обучение е по-малко взискателно, докато самоопределящото се обучение е по-взискателно.

За DigCompEdu се дава предпочитание на концепцията за саморегулирано обучение, тъй като другите две може да са твърде амбициозни за някои учебни и преподавателски контексти или групи за обучение.

САМОРЕГУЛИРАНО УЧЕНЕ

Отнася се до учене, което се ръководи от метапознание (мислене за мисленето на човек), стратегически действия (планиране, наблюдение и оценяване на личния напредък спрямо стандарт) и мотивация за учене. „Саморегулирането“ описва процес на поемане на контрол и оценяване на собственото обучение и поведение. (Уикипедия) Концепцията е свързана с понятията за самонасочено и самоопределено обучение. Тъй като последните две изискват по-висока степен на автономност, която не е възможна във всички образователни контексти, за DigCompEdu се дава предпочитание на концепцията за „саморегулирано учене“.

УЧИТЕЛ

Учителят е човек, който осигурява образование за ученици във формално образование, т.е. в рамките на образователна институция. Тъй като терминът често се приема само за училищно образование (т.е. ISCED1-3), за DigCompEdu се използва по-широкият термин „преподавател“.

СУМАТИВНО ОЦЕНЯВАНЕ

Сумативното оценяване се използва за оценяване на придобиването на умения и академични постижения от учащия в края на определен период на обучение – обикновено в края на проект, компонент, курс, семестър, програма или учебна година. Резултатите от сумативното оценяване често се записват като резултати или оценки, които след това се отчитат в постоянната академична справка на обучаемия.

Източник: Речник на реформата в образованието

http://edglossary.org/summative-assessment/

VLE (ВИРТУАЛНА УЧЕБНА СРЕДА)

Виртуалната учебна среда (VLE) е уеб-базирана платформа за дигиталните аспекти на учебните курсове, обикновено в образователните институции. VLEs обикновено: позволяват на участниците да бъдат организирани в кохорти, групи и роли; настоящи ресурси, дейности и взаимодействия в рамките на структурата на курса; предвиждат различните етапи на оценяване; отчет за участие; и имат определено ниво на интеграция с други институционални системи. (Уикипедия).