Модел на прогресия

Предложеният модел на прогресия има за цел да помогне на преподавателите да разберат персоналните си силни и слаби страни, като опишат различни етапи или нива на развитие на дигиталната компетентност. За улеснение, тези етапи на компетентност са свързани с шестте нива на владеене, използвани от Общата европейска езикова рамка (CEFR), вариращи от A1 до C2.

Използването на таксономията на CEFR има няколко предимства: Тъй като нивата на CEFR са широко известни и използвани, преподавателите могат лесно да разберат и оценят персоналното си ниво на дигитална компетентност. В допълнение към това, използването на тези установени нива придава съгласуваност на европейските рамки. От практическа гледна точка това означава, че когато посочват нивото си на специфична за преподавателя дигитална компетентност в CV-то си, обучителите могат да се позовават на същите нива, както и за езиковата си компетентност. По-важното е, че тъй като преподавателите знаят, че могат да се различават нивата им на езикова компетентност, когато сравняват, например, уменията си за слушане, говорене и писане, ще е естествено да приемат, че дигиталната им компетентност трябва да е оценена по области и може да се различава значително от една област към друга. Това ще ги улесни да се концентрират върху специфичните си нужди за развитие. И накрая, от концептуална гледна точка, CEFR организира шестте нива в три блока, което отразява факта, че макар нивата A1 и A2, B1 и B2 и C1 и C2 да са тясно свързани, има когнитивен скок между A2 и B1 и В2 и С1 съответно. Това важи и за прогресията на компетентност на DigCompEdu.

Големият недостатък на тези нива обаче е, че биха могли да се възприемат като заплашителни. Основната цел на предложения модел за прогресия на DigCompEdu, както и на адаптираните инструменти за оценка в рамките на проекта, е да оказват подкрепа за непрекъснатото професионално развитие на преподавателите. Той не е замислен като нормативна рамка или като инструмент за оценяване на ефективността / професионалната компетентност. Напротив, 22-те компетентности се обясняват на шест етапа, за да уведомят преподавателите за това къде се намират, какво вече са постигнали и какви биха били следващите стъпки, ако искат допълнително да развият тази специфична компетентност. Декларациите за компетентност са предназначени да отбележат постиженията и да насърчат преподавателите да развият компетентностите си, като посочат малки стъпки, които в крайна сметка, стъпка по стъпка, ще повишат увереността и компетентността им. Основната идея на прогресията на компетентностите е да се изяснят различните етапи, през които обикновено се развива всяка елементарна компетентност, така че да помогне на преподавателите да идентифицират и решат конкретните мерки, които да предприемат, за да повишат компетентността си на етапа, на който се намират в момента.

Следователно, за да се насърчат преподавателите да използват рамката DigCompEdu като инструмент за професионалното си развитие, бе решено да се съчетаят нивата на CEFR с мотивиращи дескриптори на ролите, вариращи от Начинаещ (A1) до Новатор (C2). Тези дескриптори имат за цел да мотивират преподавателите на всички нива положително да оценят постиженията си и да очакват с нетърпение допълнително да ги разширят. Тук е показан модела на прогресия, който сме приели за нашия инструмент за самооценка:

Тези етапи и логиката на развитието им са вдъхновени от преработената таксономия на Блум^[1]. Общоприето е, че тази таксономия обяснява добре последващите когнитивни етапи на всеки учебен напредък, от „Запомняне“ и „Разбиране“, до „Прилагане“ и „Анализиране“ и накрая до „Оценяване“ и „Създаване“. По същия начин, в първите два етапа на DigCompEdu, Начинаещ (A1) и Изследовател (A2), преподавателите усвояват нова информация и развиват основни дигитални практики; на следващите два етапа, Интегратор (В1) и Експерт (В2), преподавателите прилагат, допълнително разширяват и разсъждават върху дигиталните си практики; на най-високите етапи, Лидер (C1) и Новатор (C2), преподавателите предават знанията си, критикуват съществуващата практика и разработват нови практики.

Бяха избрани етикетите за всяко ниво на компетентност, за да обхванат специфичната насоченост на използването на дигитални технологии, типична за етапа на компетентност. Например, да бъдем, да речем, на ниво Интегратор (В1) по отношение на преподавателските практики (област 3), означава, че настоящата насоченост на развитие на компетентността на преподавателя е върху интегрирането на редица дигитални технологии в преподаването и ученето. Това означава, че следващата стъпка за развитието на дигиталната компетентност на този човек би била преминаването към фаза Експерт (B2), т.е. за придобиване на повече увереност, за по-добро разбиране какво работи, кога и защо и за намиране на подходящи и иновативни решения, в това число такива за трудни ситуации.

В този смисъл дескрипторите се отнасят и до относителните силни страни и роли на преподавателя в професионалната общност. Например, в екип от преподаватели, които си сътрудничат по даден проект, Интеграторът (В1) е идеално пригоден за снабдяване с нови идеи и инструменти, докато колегата на ниво Експерт (В2) може да е по-добър при вземането на решение как да се приложи прилагането им; колегата на ниво Изследовател (A2) може най-добре да идентифицира възможните проблеми, които учащите могат да срещнат при използването на включените дигитални технологии, а ролята на Лидера (C1) или Новатора (C2) на екипа би била да оформя проекта така, че за да се възползва от иновативния потенциал на дигиталните технологии за подобряване на обучението и вдъхване на увереност и ентусиазъм в учащите.

[1] Андерсън, Л. У. и Крафтвохл (Издание) (2001). Таксономия за учене, преподаване и оценяване на версията на образователните цели на Блум. Лонгман, Ню Йорк